Сдружението за модерна търговия се обяви против законопроекта за пределна надценка на стоките

Сдружението за модерна търговия публикува становище, относно Закон за максималната търговска надценка за стоки включени в кошницата на домакинството.

Ето и основни моменти в изявлението:

Законопроектът погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС. Той вреди на интересите на българските потребители, на конкурентоспособността на български производители, и поставя под риск оперативната дейност на търговците.

Сдружението за модерна търговия ("СМТ“ / "Сдружение“) обединява голяма част от водещите търговци на бързооборотни стоки в страната. Вече петнадесет години със своята активна дейност Сдружението допринася за подобряване на бизнес средата, за растежа и модернизацията на търговския отрасъл и за цялостното развитие на икономиката на Република България.

В своята практика компаниите от модерната търговия и СМТ винаги са се водили от принципите на защита интереса на потребителите, върховенство на свободата на договаряне и установяване и поддържане на справедливи търговски взаимоотношения. Членовете на СМТ са доказали, че са предвидим и доверен партньор на обществото и институциите, особено в периоди на кризи и глобални предизвикателства – от пандемията COVID-19 и енергийната криза до войната в Украйна. Днес, в най-отговорните дни за въвеждане на еврото като платежно средство в страната, модерната търговия отново поема своята отговорна роля за стабилността на пазара.

Обръщаме се към Вас с апел Законопроектът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството ("Законопроектът“), да не бъде приеман от Народното събрание. Считаме че предложената инициатива е вредна за българските потребители, производители и търговци, като застрашава икономическата стабилност и благосъстоянието на населението. Законопроектът не само противоречи на принципите на пазарната икономика, но и е в пряко несъответствие с редица европейски норми и установената практика на Съда на Европейския съюз.

Принципни бележки

Законопроектът погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС. Той вреди на интересите на българските потребители, на конкурентоспособността на български производители, и поставя под риск оперативната дейност на търговците.

Законопроектът противоречи на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на страната, който повелява, че "Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива“. Законопроектът забранява свободното формиране на цени на потенциално засегнатите стоки, както и свободата на договаряне.

Свободната стопанска инициатива предполага икономиката на страната да се развива на пазарен принцип, като основните фактори за определяне на цените са силите на търсенето и предлагането. Историческият опит е доказал, че най-добрият начин да се осигури на потребителите богат избор и ниски цени е свободната конкуренция, а инициативите за държавна намеса в ценообразуването неминуемо се провалят, обикновено с тежки икономически последици.

Законопроектът противоречи на чл. 119 от Договора за функциониране на Европейския съюз ("ДФЕС“) и чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС, която защитава свободата на стопанска дейност в съответствие с правото на Общността и националните закони и практики. Общностното право изяснява, че: "Защитата, предоставена от член 16 от Хартата, обхваща свободата на упражняване на икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция […]. Освен това свободата на договаряне включва по-специално свободата на избор с кого да се прави бизнес […] и свободата на определяне на цената на услугата.“

Предложените мерки за определяне на граница на надценката за определени стоки подлежат на нотификация по Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар и по Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. преди да бъдат приети. Съгласно чл. 1 от Директива 2015/1535, държавите членки са задължени да нотифицират пред ЕК подобни проекти преди да ги приемат, доколкото съгласно чл. 1, параграф 1, буква "е“ техническите регламенти включват технически спецификации и др. изисквания или правила за услуги, които са свързани с фискални или финансови мерки, даващи отношение върху потреблението на продукти или услуги чрез стимулиране на спазването на такива технически спецификации или други изисквания или правила за услуги.

Справка в системата TRIS на ЕК показва, че България не е нотифицирала Законопроекта и съответно той не е разгледан от ЕК. Евентуалното му приемане в противоречие с приложимата процедура ще доведе до наказателна процедура срещу България, като санкциите ще са именно за сметка на потребителите, в чиято защита се обявява законопроектът.

Константна е практиката на европейските институции относно несъвместимостта на мерките, свързани с ограничения или регулиране на цените с функционирането на единния пазар. Обект на защита са били правата на компаниите и по чл. 49 от ДФЕС, включително правото им да определят самостоятелно асортимент и да ценообразуват. Ограничаване на тези права може да бъде извършвано само въз основа на съображения за обществения ред, обществена сигурност и обществено здраве, които да бъдат подходящи и необходими при прилагане на конкретни изисквания за пропорционалност. Приемането на предлагания законопроект не е обусловено от подобни съображения.

Така например на 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция. На 11 декември 2025 г. Европейската комисия ("ЕК“) отправи искане към Унгария да се въздържа от налагането на ограничения върху ценовите маржове при продажбата на хранителни продукти, тъй като това е в противоречие с функционирането на единния пазар.

Законопроектът противоречи на Решение № 23/10.01.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията ("КЗК“) по повод предходен законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, с който се целеше определяне на максимални надценки на определени хранителни стоки. В цитираното решение КЗК стигна до заключението, че предложеният законопроект би довел до неблагоприятни последици за конкуренцията и съответно за пазара, вместо да реализира целта си да осигури ниски цени на стоките от първа необходимост.

“[…] предложената регулация да създаде риск от излизане от пазара на търговски вериги, както и да възпре навлизането на пазара на нови вериги. По-малкият брой участници на пазара би отслабил конкуренцията, което от своя страна може да доведе до по-високи цени"

Тези съображения на КЗК продължават да са актуални и днес.

Категорично не споделяме заключението в предварителната оценка на въздействието, че Законопроектът няма да окаже негативно влияние върху търговията в рамките на ЕС. Напротив, предложената регулация създава сериозни административни бариери и де факто дискриминира свободното движение на стоки, което е в пряко противоречие с ДФЕС.

Законопроектът поставя бариери пред доставките от други страни – членки, доколкото чуждестранните производители и доставчици биха били лишени от възможността да договарят цените си по икономически обосновани критерии. По посочените причини, мярката нарушава свободното движение на стоки (чл. 34 от ДФЕС), тъй като налага административни пречки и ценови условия, които де факто блокират вноса.